(1901-1958) За да ти е сладък хлябът! (1955 г.)

(1901-1958)

За да ти е сладостен хлябът! (1955 г.)

Като влезем в нашите изложения, сякаш сме по нивите. И ни споделят: „ Ето по какъв начин изкуството навлезе в живота! “ Къде навлезе? В майната си! То няма крайници и ръце… Може единствено светът да проникне в изкуството посредством своята сензитивност, само че не като поробител. Разбира се – не споделям да се стигне до Пикасо. Това е смелост и се чудя на „ Литературен фронт “, изключително – „ Юманите “, който е един от най-културните и просветени органи на комунистическите партии: по какъв начин се е вързал по този начин с една абстракция, която по начало е свойствена на изкуството, само че не доведена до такава прекаленост! И за какво „ Литературен фронт “ не направи това нещо във връзка с наш художник, с цел да потвърди, че има своя позиция и към нашето изкуство, а хитро трансферира отговорността върху френския вестник, с цел да може на следващия ден да се резервира и каже: „ Това е във Франция. Ние не сме съгласни с тази работа – искахме единствено да покажем… “

Кои лапат? Които не работят! Където и да видя лапане, ще се гнуся! И вие тук, в случай че не работите, в случай че не полагате труд, ще станете лапачи! Смисълът на труда е да работиш, с цел да ти е сладостен хлябът! По един метод яде човек това, което самичък е създал с труда си, по различен това, което не е изработил. Вижте по банкетите по какъв начин се лапа!… А е казано: „ Не връзвай на вола устата, когато вършее! “ Той жито не яде – той обикаля и вършее… Но вижте добродетелност: „ Не му връзвай устата! “ Волът работи, оказва помощ на хората и яде обичайно. Но вълкът лапа, а ни е орал, ни е копал. Едно изяде, друго метне на врата – бяга и се крие от хората!… Така се овълчи и буржоазията. Вече не работи, а лапа. Ако работеше, никой не можеше да я смъкна от власт. Но тя стана крадлива, стана лапач и си отиде. Тази е повода, която не може да подсигурява живота на един вълк. Закон за застъпничество на вълците няма. Никой не ги покровителствува, с изключение на неприятното време! В този смисъл трудът е блажен. Той е морал… С него освен се мъчиш, само че и уравновесяваш себе си. Ако балансираш труда и съвестта си, това е мярката на едно съществувание… Пикасо е огромен човек, огромен художник и в тази рисунка има прелестни неща. Романът „ Дон Кихот “ е безконечен, тъй като като разказ не се лимитира единствено с един дълъг Дон Кихот и един пай Санчо Панса… В Пикасо има ли това, което може да се каже за живота, битието и небитието, та въпреки единствено в една рисунка?… Тук има единствено графичен знак, който припомня романа „ Дон Кихот “. И аз се запитвам: откакто това не е Дон Кихот, като не е реклама – а не може да бъде реклама, тъй като е художествено произведение, – защо тази рисунка е намерила място тук?… Да беше нарисуван най-малко обликът на Дон Кихот – този човек, който е по този начин добър, та изостави своя дом и потегли за някаква истина!… Поне да беше даден този човек — да го забележим в рисунката, че да речем: „ Щом той потегли да защищава правдата – социалната истина – и ние ще тръгнем! “ Но в тази рисунка не проличава нищо сходно! Тя може единствено да стане реклама за четене на романи. И то една изкусна реклама!… Професионално тези работи не са неприятни. Но не мога да схвана по какъв начин по този метод можем да се освежаваме обществено?… Пикасо не се изтезава над тези неща. Той е остроумен, бърз и надарен. Има необикновен подарък! Той счита за пръв дълг – осъзнат и несъзнателен – да прояви по най-непосредствен метод свободата си! И това той прави. И е повече приет от всички, тъй като се намира в една Франция, която в никакъв случай не се е осмелила да забрани такова нещо… Той се реализира като свободна персона и в това избавление стига до предизвикателство! Тази цялостна, спонтанна демонстрация на независимост в Пикасо наподобява като протест против заробителя. Добре! Но самите буржоазни среди толерират Пикасо; посредством неговата независимост, която ги пробожда, потвърждават, че заробителите на цели континенти не носят принуждение!…

И аз съм интелигентен. В мене също има влечения за свободно изявяване – и аз обичам свободното изявяване, само че диря неговия обществен смисъл!…

А за Матис нищо не се приказва. Той не е в абстракцията и – макар че рисува такива дами – те са дами, с които поддържаме връзка всеки ден, които са оплождани, раждали и поддържат живота. Матис е доста по-честен и фин… В рисунката му има пулса на живия организъм. Неговите картини съгласно мен ще бъдат в Лувъра и ще останат на човечеството. Но Пикасо няма да остане! Пикасо е надстройка – една буря, един необичайно мощен, само че демонски вятър, който вирее като дървеницата – когато дъските не са прилепнали…

Пикасо ни привързва… Така седим в един затвор, до момента в който някой пристигна, та блъсне вратата и ти гледаш: едни се втурват да изскочат на открито, други споделят: „ Аз не излизам оттук; с цел да се излезе, не е задоволително единствено някой вятър да отвори вратата. Трябва да ми потвърдят, че съм свободен, че да изляза! “ Това са хора, които мислят надълбоко върху себе си и света. И аз желая да изляза от тези ограничавания, само че тъй като съм свързан, не живея метафизически и без татковина – не излизам! Отварят ми вратата, само че не излизам, тъй като споделям: „ И в пандиза би трябвало да се свърши работа! “…

Жената има най-вече потребност от независимост, само че няма визия за нея. И тя я търси, само че в случай че й я дадат, не ще може да я използва. Въобще – свободата е доста рисково нещо! Тя не е и за Пикасо. Свободата е единствено за тези, които знаят истината. Какво ни оказват помощ Жан Пол Сартр и Пикасо. Само внасят ужас! Какво общо има материализмът с екзистенциализма?

Докато се превърнете в рисунка!

Това е още едно доказателство, че изкуството и обективният свят са различни… Изобщо – трудно е да се изясни индивидът!… И тъй като никой не може да го изясни, всеки гледа да му метне коларя. Човекът е като атома… Какви сили откриха в атома? А в индивида? Човекът, като откри атома и го разложи, време е в този момент да намерения по какъв начин ще го укроти. Щом направи това индивидът, време е и индивидът да бъде обуздан!… Той потвърждава посредством силата си, че би трябвало да бъде плебей. В своята необузданост индивидът постоянно е измислял средства за заличавания, на които се е намирало противопоставяне. А в този момент измисли средство, на което няма противопоставяне!… И какво се получи? Животът на индивида стана нерешителен, а той – послушен плебей на гения си. Затова ще настъпи мир: тъй като самичък измисли средство, от което не може да се отбрани. Пълно иго на личния си разум! Никой боен не атакува, каквото и средство за нахлуване да има, в случай че няма и средство за противопоставяне. Може единствено някой чапкънин да стартира война. Много рисков е историческият миг!… Но има една истина: колкото повече може човек – да работи, да рисува! Аз ви го споделям: в случай че не работите – загубени сте! Не изпущайте случая да рисувате непрекъснато и умишлено! Иначе гибелта ще ви завари такива, каквито сте, и все едно, че не сте се раждали… Защо ще изтървате този случай? Сто пътя имате, само че да се превърнете в рисунка – заслужава! Сто пътя пред един, който ще ви отнеме всевъзможен живот, който ще ви глътне и вас, и раждането ви! И дружно с вас ще глътне и майките ви, и бащите ви, и свободата ви – всичко!… Защото битката на този свят не е толкоз да се нахраним, а да не умрем! Бащите ви ядоха манна в пустинята, били са в снизхождение и отново измряха. Смъртта ги глътна и не остана нищо… Рисувайте, рисувайте, до момента в който се превърнете в рисунка!… Както Бах се трансформира в музика и извърши цялата вселена; както Моцарт. Как си представяте Леонардо? Той към този момент е влезнал и никой не го е усетил. Влязъл на всички места, по целия свят – влиза и излиза, по-убедителен от всичко! Не се е изгубил като дух. Като попаднеш в него – и ти живееш посредством него. Повярвайте в рисунката и вашето избавление ще бъде напълно. А дружно с това спасявайте и всички останали повече, в сравнение с в случай че им дадете един самун, което също е хубаво нещо!… Има време и за самун, и за деца да родите, и за всичко. Но другото е първо! Ама не да застанеш пред изкуството, да му се мусиш, сякаш си в спор с него. Както споделят: „ Който е турил ръката си на ралото и се обръща обратно – не е орач! “

2 септември 1955 година

Със съкращения от: „ Словото “, Илия Бешков, Книгоиздателство „ Георги Бакалов “, Варна, 1981 година
Снимка: Илия Бешков (1901-1958); dictionarylit-bg.eu